Пазар на зърно / обзор


На 20.09 Брюксел реши да продаде 3 млн. тона зърно, за да предотвратят по-нататъшното повишение на цените. Европейският комисар по земеделието, съобщавайки за продажбата на зърнени резерви, не уточни кога ще започне интервенцията. Не последва никаква реакция по борсите. 

Лично аз съм доста скептичен, че плановете на Европейската комисия, ще доведат до значителен спад в цените.  Запасите от от много култури са най-ниските от 10-15 години насам.
ЕС ще продава зърно на вътрешния пазар, но не е изключена възможността за доставки и в Близкия изток. Засега в Европа недостиг на зърно няма, напротив изнася се като Франция стана водещ доставчик на пшеница за Египет(един милион тона). Русия за сега има достатъчно вътрешни резерви от пшеница и покупки от чужбина едва ли ще има, но спирането на износа си казва думата. За сега ограниченията в Русия ще са валидни до края на 2010 година, но нищо чудно да бъдат продължени.



Някой и се сетиха най-после, че наводненията в Пакистан през лятото ще доведат до увеличаване на цените. Русия и Пакистан са сред десетте най-големи износители света на зърно и ориз.
Опустошителните наводнения нанесоха щети на Пакистан не само в текущия сезон, но и ще повлияят негативно на състоянието на аграрния сектор и през следващите 1-2 години. Има риск, през 2011 г. сеитбената кампания на пшеница в Пакистан наистина да се окаже под заплаха, тогава за задържане на цените не може да става и дума. До 2009/10 Пакистан имаше рекордна реколта от пшеница, надвишаваща дори обема на реколтата в Австралия - 24 млн. тона. Всичко това обаче сега е минало, а с населението си Пакистан е един от най-големите консуматори на зърно в света. В резултат на бедствието са нанесени огромни материални щети, като само в селското стопанство те са за над 7 милиарда щатски долара. Производството на захарна тръстика в страната е намаляло драстично което ще доведе и до покачване в цените на захарта. 
Цените на ориза също продължават да растат, поради опасенията, че наводненията в Пакистан и Китай ще доведат до намаляване на добива.
В Унгария качеството на царевичната реколта 2010 г. е ниско поради прекомерна влажност на зърното. Поради неблагоприятните климатични условия, съдържанието на влага в зърното е висока - 30-35%. В резултат на това скъпата процедура по сушене ще намали рентабилността на продажбите и най-вероятно ще натисне цените в посока на север. На 21.09.2010 г. на Euronext ноемврийските фючърси за царевица нараснаха до 217 Евро/тон, най-високото ниво от 6 седмици, след данните за ниските добиви на царевица в САЩ. Ако цената на царевицата остане висока през следващите месеци, това ще се отрази и на световните цени на пшеницата и другите зърнени култури. В резултат, високите цени ще се запазят до пролетта на 2011 година както вече писахме в предния си анализ. Прогнозата за добивите от царевицата във Франция, най-големият производител в ЕС, е намалена с 3,6%. Прогнозата за Германия е намалена с 2% като поради ниско качество част от царевицата, която е по-рано е била предназначена за производството на зърно, ще бъде пусната за силаж.
На Германия също може да се наложи да внася пшеница. Качеството на пшеницата от новата реколта е ниско, която в по-голямата си част не е годна за хранителни цели.
Прогнозата за внос на царевица в ЕС е увеличена до 5 милиона тона, което два пъти превишава обема на доставките през 2009/10 година.
Европа скоро ще изчерпи своя експортен потенциал на жито, като дори по някой сметки Франция може да има бърз спад в износа на зърно извън ЕС, поради лошото качество на такова в Германия. Все още Европа запазва водещата си позиция / Само през първите три седмици на септември, Европейската комисия е издала лиценз за износ на 2,14 милиона тона пшеница, което е почти два пъти повече от 2009 година, но този износ ме съмнява да успее да се задържи на тези нива и по скоро показва глад на пазара и неговата ненаситност да погълне още и още зърно, като предвид корупцията в Пакистан, слабата ефективност на бюрократите от ООН да решат проблема там и предвид броя население което е необходимо да се изхрани, мисля, че резервите в Европа ще се изчерпят преди въобще пазарът да се е наситил.

„Ние вече очакваме следващата глобална криза, която ще се дължи на повишените цени на зърното”, - думите са на ръководителят на СЗО.

Както и вече писах назад в предните си анализи, едри спекуланти също притискат пазара на зърно, купувайки в очакване на повишение: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=520121&df=8&dflid=3



Пшеница - Чикаго

Единствено обезпокоително за биковете може да е бъде съотношението бикове-мечки, но като че ли алчността и страха от инфлация са по-силни и тикат цените на горе: 



Предвид обаче това, че обемите на покупки в Чикаго растат, то според мен пазарът е в състояние да поеме още и сегашния лек спад е по-скоро корективен на предстоящото още покачване.  



Царевица - Чикаго 

За България:

Произведеното количество пшеница през тази година е 3 760 550 тона. По данни на НСЗФ общото количество пшеница от новата реколта, което е напуснало страната е 550 000 тона. За сравнение, че към същата дата на миналата година напусналото количество е било 320 000 тона.



Според мен дори да станем свидели на известна консолидация, или дори леко понижение, то това ще е кратко явление като в сила остават предните ни прогнози: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=519349&df=8&dflid=3  , http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=499538&df=8&dflid=3 и като цели в цените и като време.


Още по темата: http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=515662&df=8&dflid=3

 












FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

На 23 септември Световният съвет по зърното (IGC) публикува актуализирани данни за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2010/11 г. Прогнозата за глобалното производство на пшеница през 2010/11 г. остана непроменена. като основните корекции са направени в баланса на царевицата.

Прогнозата за световното производство на царевица през 2010/11 г. е коригирана надолу с 5 млн. тона, в сравнение с прогнозните данни от м. август от 829 млн. т до 824 млн. т. Промяната идва от по-ниските очаквания за добивите в САЩ, ЕС и Украйна. Независимо от влошената прогноза глобалният добив от царевица през 2010/11 г. представлява исторически рекорд, но според експертите депресиращото влияние на този фактор се неутрализира от ръста на потребление на царевица в световен мащаб - от 822 млн. т през 2009/10 г. до 837 млн. т през 2010/11 г. В резултат на превишаване на потреблението над производството новият сезон ще завърши с по-малък преходен запас – 131 млн. т, в сравнение с 143 млн. т в края на 2009/10 г. и 154 млн. т – в края на 2008/09 г.

Актуализираните данни показват, че добивът от царевица в САЩ през 2010/11 г. ще възлезе на 334,0 млн. т, в сравнение с 338,0 млн. т, очаквани през август и 333,0 млн. т, реколтирани през 2009/10 г. Производството на царевица в ЕС в момента се оценява на около 55,8 млн. т, в сравнение с 56,6 млн. т, прогнозирани преди един месец и 57,1 млн. т – 2009/10 г. Оценката за реколтата в Украйна е сведена до 11, 0 млн. т, спрямо 12,0 млн. т по данни от август и 10,5 млн. т – 2009/10 г.

По данни на НАЗ в момента слънчогледа се изкупува на нива 620-650 лв./тон. без ДДС в зависимост от качеството и къде се намират базите на зърнопроизводителите. Според Христов тенденцията е цената да достигне 680-700 лв./тон. , но е въпрос на време кога ще стане това - дали през есента или зимата. Основна причина за очакваното покачване е засиленото търсене на вътрешния пазар, както и търсенето за износ за Турция и редица европейски страни. По данни на НАЗ в Старозагорско до момента са ожънати около 85-90% от слънчогледа.

В подкрепа на казаното от Председателя на НАЗ, зърнопроизводители от Великотърновско, заявиха пред репортер на Фермер.БГ, че изкупната цена на маслодайния слънчоглед се държи в момента стабилно и сделки се сключват на 650 лв./тон без ДДС от място, като тенденцията е за предстоящо покачване. Търговските сделки с маслодайната култура в Търновско са предимно за вътрешния пазар.

Фирми произвеждащи биодизел изкупуват маслодайната култура, от края на миналата седмица, както и в началото на тази на нива 670 лв./тон без ДДС

Цените на едро у нас на хлебната пшеница и царевицата към края на септември и началото на октомври са скочили с над 50% на годишна база, сочат данните от официално сключените сделки от търговци на едро в страната, съобщиха участници в сделките за Investor.bg.
По това време на миналата година хлебната пшеница се е търгувала при цени от 185-195 лв./т, докато сега цената й е в рамките на 300-310 лв./т*. В същото време цените (преизчислени в лева) на пшеницата на големите стокови борси в Европа са около 400 лв./т. Това е една от основните причини за големия износ напоследък на пшеницата от страната ни. Същевременно трябва да се има предвид, че докато миналата година реколтата от жито у нас беше около 4,2 млн. т, то сега е около 3,6 млн. т.
Подобно е положението у нас и с цените на основния фураж, чиято цена към момента отново достигна тази на пшеницата, за разлика от Европа, където е по-ниска от тази на житото. Докато към началото на октомври миналата година царевицата в страната се е търгувала на едро при цени от 180-200 лв./т, то сега цената й е в рамките на 300-320 лв./т. Напоследък и при царевицата също се наблюдава усилен износ.
Актуалните котировки (преизчислени в лева) на пшеницата и царевицата на борсата в Будапеща са съответно 413 лв./т и 326 лв./т. Суровото олио на борсата в Ротердам се търгува при 1180 долара/т, а захарта в Лондон – за 617 долара/т.
Цените на зърното на борсата в Чикаго бележат лек спад през последните дни и към тази сутрин пшеницата струва 248 долара/т, а царевицата – 195 долара/т.

Квотите за износ на пшеница се въвеждат заради по-ниската с близо 20% реколта от очакваната.

Украйна, която е между първите страни в света по износ на зърно, ограничава износа на пшеница за срок до края на годината, заяви днес вицепремиерът на страната Андрей Клюев, цитиран от РИА Новости.
Той посочва, че ограничението в обема на износа е до края на годината, но „ако държавният резерв и аграрният фонд приключат с покупките на зърно по-рано, то ограниченията, изразяващи се в определяне на квоти за износ, ще бъдат отменени по-рано“.
Като следствие на прекомерно горещото лято тази година, официалните прогнози за зърнената реколта в Украйна бяха понижени от 47-48 млн. т на 38-39 млн. тона, т.е. с близо 20%. В тази връзка украинското правителство вече няколко пъти напоследък обсъжда този въпрос, отлагайки вземането на решение за ограничаване на износа, но сега то беше прието.
Още в средата на август Русия, която също е между най-крупните износители на зърно в света, въведе забрана за износа на суровината, което доведе до покачване на цената му на международните стокови борси.
В началото на септември руският премиер Владимир Путин заяви, че отмяната на забраната за износ на хлебно зърно от Русия ще бъде разгледана едва след като бъде прибрана житната реколта през 2011 г. (т.е. септември-октомври 2011 г.).

Страховете от нова световна криза с храните пометоха световните стокови борси в петък, след като цените на земеделските култури, като царевица, ориз и пшеница, се покачиха силно заради предупреждението на американското правителство за „драматичен” спад в доставките.

Горещото лято в САЩ, сушата в редица страни, включително Русия и Бразилия, и проливните дъждове в Канада и Европа, засегнаха реколтата на редица зърнени и маслодайни култури през тази година, пише Financial Times. Това поражда опасения от силен спад в доставките на храни, което може да предизвика криза, подобно на тази през 2007-08 г

Американското министерство на земеделието обяви вчера, че запасите от царевица на страната ще намалеят наполовина през тази година до най-ниските си нива за последните 14 години.

В резултат на това акциите на някои от най-големите производители на хранителни продукти в света са понижиха силно до края на вчерашната борсова сесия.

Според анализатори на Morgan Stanley кризата с храните е вече факт. Индексът на Reuters-Jefferies, който следи цените на основни земеделски суровини, се повиши до най-високото си ниво за последните две години вчера.

Икономисти на ООН посочват, че новият доклад на американското правителство показва, че в момента балансът между търсенето и предлагането е много крехък.

САЩ е най-големият производител на царевица в света и износът му е източник на по-голямата част от световната търговия със зърно. По-рано през тази година американското министерство на земеделието прогнозира рекордна реколта на царевица, но комбинацията от неблагоприятни горещини и големи дъждове доведоха до рязка корекция на прогнозите.

Спадът в доставките накара страни като Русия и Украйна да наложат ограничения на износа на зърно.

Големи вносители на зърно в Близкия Изток и Северна Африка са започнали да се презапасяват, което допълнително тласка цените на стоковите борси нагоре.

След двуседмичния период на неясни и противоречиви декларации и обяснения украинският кабинет все пак се престраши да въведе квотния режим за износ на зърно. На 19 октомври съответното правителствено постановление № 938 беше публикувано в официалния вестник "Урядовый курьер". В оповестения във вторник документ са фиксирани следните обеми на експортните квоти: 500 хил. т – пшеница, 2 млн. т – царевица и 200 хил. т ечемик. Ограничителният режим ще продължи до 31 декември 2010 г.

Необходимостта от тази мярка, според властите в Киев е продиктувана от слабата реколта (38,6 млн. т, в сравнение с 46 млн. т - 2009 г. и 53,3 млн. т - 2008 г.), намалените запаси от зърно в страната и високите цени на хлебното и фуражното зърно на вътрешния пазар. Данните на украинските статистици (Госкомстат) показват, че към 1 октомври 2010 г. запасите от зърнени храни в Украйна спаднаха с 24%, в сравнение със същия период от предходния сезон до 17,9 млн. т, в това число: 9,9 млн. т – пшеница; 3,3 млн. т царевица и 3,2 млн. т – ечемик.

Постановлението е факт, но неяснотите остават. Съгласно законовите норми разпределението на квотите става след подаване на съответна заявка от икономическия субект, в рамките на 15 дни след като Министерството на икономическото развитие оповести, че стартира лицензионната процедура. В същото време експорта на зърно от Украйна остава блокиран. Митническите власти още преди публикуването на правителственото постановление спряха оформлението на документите за износ, като се стигна и до задържане на вече натоварените кораби. Не е ясно какво ще стане и със зърното, което вече се намира в пристанищните терминали. Търговците алармират, че нямат разяснения по този въпрос и „хаосът е пълен”. Анализатори предупреждават, че въвеждането на ограничителния режим при износа ще накърни имиджа на Украйна. Същото мнение изказват и представителите на авторитетни международни организации и търговските представители на западни държави. През миналата седмица по време на заседанието на украинско-американския Съвет по търговия и инвестиции заместникът на търговския представител на САЩ Мириам Сапиро заяви, че „Това решение (квотния режим) поставя въпрос за надежността на Украйна като доставчик на зърно, а също така вероятно е в противоречие със задълженията на Украйна като член на Световната търговска организация”.
Впрочем, решението на украинското правителство е здравословно за развитието на нашия износ, още повече, че в списъка влиза и царевицата.

Сделки на едро за жито в страната се сключват при цени средно от 360 лв./т, цената на слънчогледа надмина 700 лв./т.
Цените на пшеницата у нас през последната седмица на октомври отново тръгнаха нагоре след затишието през последните 2-3 седмици, въпреки че като цяло прибраната реколта е достатъчна. В същото време по информация от търговци единични сделки на едро за хлебна пшеница в страната напоследък се сключват при средно 360 лв./т, докато в началото на месеца цените бяха 310-320 лв./т.
Цените за царевицата варират в зависимост от влажността й, тъй като при висока влажност тя скоро става негодна за употреба. По информация от търговци цените на основния фураж при сделки на едро сега са средно около 320 лв./т, т.е. приблизително колкото и в началото на месеца. През последните дни на октомври цените на хлебното зърно на международните борси в Европа леко се вдигнаха, докато в САЩ повишението е по-голямо. Според наблюдатели на международните пазари това в голяма степен е реакция на излезлите официално вчера последни прогнози на Световния съвет по зърното, според които само за последния месец световните запаси от пшеница са намалели от 183 млн. т на 181 млн. т, а прогнозното потребление в периода от тазгодишната до следващата реколта е нараснало от 657 на 658 млн. т. Според предишна прогноза на Световния съвет по зърното световната реколта от жито тази година възлиза на 644 млн. т, т.е. е с няколко процента по-ниска от предходната. Към днешна дата актуалните котировки (преизчислени в лева) на пшеницата на борсата в Будапеща са 408 лв./т, на царевицата – 340 лв./т, а на маслодайния слънчоглед – 866 лв./т (покачване от 3% за седмица).
Цената на суровото олио в Ротердам продължава да се покачва, макар и леко и вече достигна 1300 долара/т. Актуалната цена на захарта в Лондон е 730 долара/т.
Цената на пшеницата на борсата в Чикаго скочи със 7% за седмица до 264 долара/т, докато поскъпването при царевицата спрямо предходната седмица е с по-малко от 3% до 228 долара/т.